„ПЛОТЬ”
Яна Язова (Люба Тодорова Ганчева, 1912-1974 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Айдын Тарик
Яна Язова
ПЛЪТТА
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат...
И викове след мен – и викове ечат...
Обръщам се назад – зад мен гърми цял ад.
Без огън, без лъча – аз гасна и мълча.
И пак напред сама аз тръгвам в своя път.
Свободна, но без мощ… Оковите звучат.
Див шепот ме следи: „Къде, къде пълзи
таз сянка по върха?” – Аз кретам и мълча.
От земния ни ад дочувам смях навън –
пияните от грях… Зад мен оковен звън...
Аз пъпля в пълен мрак и този шепот пак:
„Тук има само ад, върни се наназад!”
Със плач обръщам взор: „Аз искам светлина!
Навсякъде е мрак, а там си ти сама.”
На оргии в дола доземам аз страстта.
Крещи грехът в кръвта. – Аз пламвам и мълча.
И ето там, от ада – пламък всред нощта
Разгаря буен огън – едничка светлина.
Там – клада от души… Страстта, страстта гори!
Вериги им – плътта! – Аз гасна и мълча...
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат.
И викове до мен – и викове ечат...
Обръщам се назад – зад мен гърми цял ад!...
Там пламна светлина! – Аз плача и мълча.
Яна Язова
ПЛОТЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Айдын Тарик)
Вериги всё звенят! Вериги всё звенят...
И крики за спиной – они зовут меня...
Оборочусь назад – за мной гремит весь ад.
Я гасну и молчу – ни огонька, ни дня.
И я одна вперёд иду своим путём
Свободная, без сил… Звонки вериги, чу.
Мне дикий шёпот вслед: „Куда, куда ползёт
тень эта вверх и вверх?!” – А я тащусь, молчу.
Земной наш пьяный ад в грехах смеётся, он
вдали, а за спиной моей вериги звон...
Ползу я в полный мрак, а шёпот кажет знак:
„Тут лишь кромешный ад, вернись к себе назад!”
Я обращаю взор и плачу: „Я бедна!
Луча б, но здесь лишь мрак, и там я ведь одна”.
У оргий в глубине я занимаю страсть.
В крови грехи кричат. – В огне смолкаю я.
И вот, сюда из ада – сполохом средь ночи
занялся буй-огонь – единственный мой лучик.
Поленница души… О, страсть моя, горит!
Вериги их суть плоть! Молчу и гасну я...
Вериги всё звенят! Вериги всё звенят...
И крики за спиной – они зовут меня...
Оборочусь назад – за мной гремит весь ад.
Там лучик полыхнул! – Молчу и плачу я.